дръннела

Речник на българския език

1. дръннела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дръннела е производна форма на дрънна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дръннела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дръннела е производна форма на дрънна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).