дръннел

Речник на българския език

1. дръннел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дръннел е производна форма на дрънна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дръннел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дръннел е производна форма на дрънна (мин. деят. несв. прич. м. р.).