дръзнели

Речник на българския език

1. дръзнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дръзнели е производна форма на дръзна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дръзнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дръзнели е производна форма на дръзна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).