дръгнало

Речник на българския език

1. дръгнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дръгнало е производна форма на дръгна се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дръгнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дръгнало е производна форма на дръгна се (мин. деят. св. прич. ср. р.).