друсвало

Речник на българския език

1. друсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

друсвало е производна форма на друсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. друсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

друсвало е производна форма на друсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. друсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

друсвало е производна форма на друсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. друсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

друсвало е производна форма на друсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).