друсвали

Речник на българския език

1. друсвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

друсвали е производна форма на друсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. друсвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

друсвали е производна форма на друсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. друсвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

друсвали е производна форма на друсвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. друсвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

друсвали е производна форма на друсвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).