друсала

Речник на българския език

1. друсала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

друсала е производна форма на друсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. друсала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

друсала е производна форма на друсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. друсала — мин. деят. св. прич. ж. р.

друсала е производна форма на друсам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. друсала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

друсала е производна форма на друсам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).