дружило е

Речник на българския език

1. дружило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дружило е е производна форма на дружа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дружило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дружило е е производна форма на дружа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).