дружили

Речник на българския език

1. дружили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дружили е производна форма на дружа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дружили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дружили е производна форма на дружа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).