дружила

Речник на българския език

1. дружила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дружила е производна форма на дружа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дружила — мин. деят. св. прич. ж. р.

дружила е производна форма на дружа (мин. деят. св. прич. ж. р.).