дружи

Речник на българския език

1. дружи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дружи е производна форма на дружа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дружи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дружи е производна форма на дружа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дружи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дружи е производна форма на дружа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. дружи — повелително наклонение, ед. ч.

дружи е производна форма на дружа (повелително наклонение, ед. ч.).