другарувахте

Речник на българския език

1. другарувахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

другарувахте е производна форма на другарувам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. другарувахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

другарувахте е производна форма на другарувам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).