другаруваха

Речник на българския език

1. другаруваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

другаруваха е производна форма на другарувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. другаруваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

другаруваха е производна форма на другарувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).