другарувал съм

Речник на българския език

1. другарувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

другарувал съм е производна форма на другарувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. другарувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

другарувал съм е производна форма на другарувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. другарувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

другарувал съм е производна форма на другарувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).