другарувал си

Речник на българския език

1. другарувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

другарувал си е производна форма на другарувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. другарувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

другарувал си е производна форма на другарувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. другарувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

другарувал си е производна форма на другарувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).