дробило

Речник на българския език

1. дробило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дробило е производна форма на дробя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дробило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дробило е производна форма на дробя (мин. деят. св. прич. ср. р.).