дрискаха

Речник на българския език

1. дрискаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дрискаха е производна форма на дрискам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дрискаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

дрискаха е производна форма на дрискам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).