дрипльото

Речник на българския език

1. дрипльото — ед. ч. непълен член

дрипльото е производна форма на дрипльо (ед. ч. непълен член).

2. дрипльото — ед. ч. пълен член

дрипльото е производна форма на дрипльо (ед. ч. пълен член).