дриблирал

Речник на българския език

1. дриблирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дриблирал е производна форма на дриблирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дриблирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дриблирал е производна форма на дриблирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дриблирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дриблирал е производна форма на дриблирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дриблирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дриблирал е производна форма на дриблирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).