дремете

Речник на българския език

1. дремете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

дремете е производна форма на дремя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. дремете — повелително наклонение, мн. ч.

дремете е производна форма на дремя (повелително наклонение, мн. ч.).