дремел

Речник на българския език

1. дремел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дремел е производна форма на дремя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дремел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дремел е производна форма на дремя (мин. деят. несв. прич. м. р.).