дращела

Речник на българския език

1. дращела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дращела е производна форма на дращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дращела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дращела е производна форма на дращя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).