драскотил съм

Речник на българския език

1. драскотил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

драскотил съм е производна форма на драскотя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. драскотил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

драскотил съм е производна форма на драскотя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).