драскотило

Речник на българския език

1. драскотило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

драскотило е производна форма на драскотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. драскотило — мин. деят. св. прич. ср. р.

драскотило е производна форма на драскотя (мин. деят. св. прич. ср. р.).