драскотил

Речник на българския език

1. драскотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

драскотил е производна форма на драскотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. драскотил — мин. деят. св. прич. м. р.

драскотил е производна форма на драскотя (мин. деят. св. прич. м. р.).