драскотели

Речник на българския език

1. драскотели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

драскотели е производна форма на драскотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. драскотели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

драскотели е производна форма на драскотя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).