драскотела

Речник на българския език

1. драскотела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

драскотела е производна форма на драскотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. драскотела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

драскотела е производна форма на драскотя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).