драпираха

Речник на българския език

1. драпираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

драпираха е производна форма на драпирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. драпираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

драпираха е производна форма на драпирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).