драпира

Речник на българския език

1. драпира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

драпира е производна форма на драпирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. драпира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

драпира е производна форма на драпирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. драпира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

драпира е производна форма на драпирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).