драпаха

Речник на българския език

1. драпаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

драпаха е производна форма на драпам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. драпаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

драпаха е производна форма на драпам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).