драпал

Речник на българския език

1. драпал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

драпал е производна форма на драпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. драпал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

драпал е производна форма на драпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. драпал — мин. деят. св. прич. м. р.

драпал е производна форма на драпам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. драпал — мин. деят. несв. прич. м. р.

драпал е производна форма на драпам (мин. деят. несв. прич. м. р.).