драпа

Речник на българския език

1. драпа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

драпа е производна форма на драпам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. драпа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

драпа е производна форма на драпам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. драпа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

драпа е производна форма на драпам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).