дразнил

Речник на българския език

1. дразнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дразнил е производна форма на дразня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дразнил — мин. деят. св. прич. м. р.

дразнил е производна форма на дразня (мин. деят. св. прич. м. р.).