дошляпал

Речник на българския език

1. дошляпал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дошляпал е производна форма на дошляпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дошляпал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дошляпал е производна форма на дошляпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дошляпал — мин. деят. св. прич. м. р.

дошляпал е производна форма на дошляпам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дошляпал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дошляпал е производна форма на дошляпам (мин. деят. несв. прич. м. р.).