дочупил съм

Речник на българския език

1. дочупил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дочупил съм е производна форма на дочупя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. дочупил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дочупил съм е производна форма на дочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).