дочупил си

Речник на българския език

1. дочупил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дочупил си е производна форма на дочупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. дочупил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дочупил си е производна форма на дочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).