дочупвало

Речник на българския език

1. дочупвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дочупвало е производна форма на дочупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дочупвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дочупвало е производна форма на дочупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дочупвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дочупвало е производна форма на дочупвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дочупвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дочупвало е производна форма на дочупвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).