дочула е

Речник на българския език

1. дочула е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дочула е е производна форма на дочуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дочула е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дочула е е производна форма на дочуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).