дочула

Речник на българския език

1. дочула — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дочула е производна форма на дочуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дочула — мин. деят. св. прич. ж. р.

дочула е производна форма на дочуя (мин. деят. св. прич. ж. р.).