дочул

Речник на българския език

1. дочул — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дочул е производна форма на дочуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дочул — мин. деят. св. прич. м. р.

дочул е производна форма на дочуя (мин. деят. св. прич. м. р.).