дочуело

Речник на българския език

1. дочуело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дочуело е производна форма на дочуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дочуело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дочуело е производна форма на дочуя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).