дочува

Речник на българския език

1. дочува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дочува е производна форма на дочувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дочува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дочува е производна форма на дочувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дочува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дочува е производна форма на дочувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).