дочу

Речник на българския език

1. дочу — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дочу е производна форма на дочуя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. дочу — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дочу е производна форма на дочуя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).