дочитала

Речник на българския език

1. дочитала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дочитала е производна форма на дочитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дочитала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дочитала е производна форма на дочитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. дочитала — мин. деят. св. прич. ж. р.

дочитала е производна форма на дочитам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. дочитала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дочитала е производна форма на дочитам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).