дочитал

Речник на българския език

1. дочитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дочитал е производна форма на дочитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дочитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дочитал е производна форма на дочитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дочитал — мин. деят. св. прич. м. р.

дочитал е производна форма на дочитам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дочитал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дочитал е производна форма на дочитам (мин. деят. несв. прич. м. р.).