дочетяло

Речник на българския език

1. дочетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дочетяло е производна форма на дочета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дочетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дочетяло е производна форма на дочета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).