дочетяла

Речник на българския език

1. дочетяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дочетяла е производна форма на дочета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дочетяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дочетяла е производна форма на дочета (мин. деят. несв. прич. ж. р.).