дочетеше

Речник на българския език

1. дочетеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

дочетеше е производна форма на дочета (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. дочетеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

дочетеше е производна форма на дочета (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).