дочете

Речник на българския език

1. дочете — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дочете е производна форма на дочета (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дочете — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дочете е производна форма на дочета (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дочете — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дочете е производна форма на дочета (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).