дочерняло

Речник на българския език

1. дочерняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дочерняло е производна форма на дочернея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дочерняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

дочерняло е производна форма на дочернея (мин. деят. св. прич. ср. р.).